Тъй като яркостта извън тунела е значително по-висока, отколкото вътре през деня, шофьорите се нуждаят от известно време, за да може зрението им да се адаптира, преди да могат ясно да видят вътрешността-феномен, известен като „забавяне на адаптацията“. Без подходящ преход възниква "ефектът на черната дупка", причиняващ временна загуба на нормална зрителна функция и представляващ риск за безопасността.
Ефектът на черната дупка е визуален проблем, който се среща преди влизане в тунел и представлява критичен аспект на дизайна на тунелното осветление. Следователно тунелното осветление обикновено се категоризира на входно, вътрешно и изходно осветление. Нивата на входно осветление през деня се определят въз основа на фактори като външна яркост, скорост на превозното средство, зрително поле на входа и дължина на тунела. Праговата зона е проектирана да елиминира ефекта на черната дупка, докато преходната зона включва постепенно намаляващи нива на осветеност, за да даде на шофьорите време за визуална тъмна адаптация.